Душа в куплети
Душата ми в куплети безвъзвратно
като във паяжина гъста се оплете…
На мен самата даже ми е непонятно
къде се раждат всъщност стиховете…
Дали в ума, докато търсим
на задачи злободневни верните решения…
Дали в сърцето, със което ръсим
над нищетата си добрите намерения…
Дали в съня, докато спим,
летим в страна, със името „поезия”…
Дали във пролетта, щом ни облъхне
ароматът на прелестната фрезия…
Дали, дали, дали…
Дали изобщо смисъл има
дома на римите си да намеря,
щом душата ми обречена е на любов
със стиховете в топлата постеля…
Там тя, душата, във прегръдка
поетична спотаена,
над пошлостта, над суетата
винаги ще бъде извисена…
01.02.2010
© Даниела Ганчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво пишеш! Добре дошла и успех!
-
Красиво слово изливащо се с лекота. Несъмнен талант. Браво!
-
Това е музата !Прекрасно е!
-
Благодаря много!
Наложи се да го кача втори път,че имам лош навик да ги пиша с главни букви за по-бързо, когато ме изненада музата!Вече бях топло посрещната, за което отново благодаря.
Нямам претенции за правилност според литературните критерии, защото всичко избликва като фонтан, когато ме осени вдъхновение и просто се отдавам на момента... -
Много харесах!Прекрасно стихо!Поздрав!Добре дошла!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
