18 mar 2007, 12:29

Душа в сезони

  Poesía
1.3K 1 8

  ЗА ВСИЧКИ ИСТИНСКИ ЖЕНИ
                        
Пролет, лято, есен, зима,

редуват  се в женската съдба,
но не в сезони, нито в години,
а в мигове на устрем и тъга.

Ту палава и нежна като пролет,
с усмивката на цъфнало дръвче,
със слънчевите зайчета в очите,
с бълбукащ смях на буйно ручейче.

През лятото е знойна хубавица,
с развети от бриза коси,
с ухание на хлебната пшеница,
и  нощи, пълни със мечти.

После есен - златна и дъждовна,
палитра от емоции и страхове,
уверена, но малко уморена,
събира в шепи зрели плодове.

А зимата, ех зимата защо е?
- красива, зъзнеща от студ,
с осанката на Ледена кралица,
в сърцето скрила пролетния дух.

И пак редува, пролет, лято, есен...
- мигове на устрем и на спад.
Така животът не е нежна песен.
Но иска го такъв! По-истински,
                           по-млад!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....