18 mar 2007, 12:29

Душа в сезони

  Poesía
1.3K 1 8

  ЗА ВСИЧКИ ИСТИНСКИ ЖЕНИ
                        
Пролет, лято, есен, зима,

редуват  се в женската съдба,
но не в сезони, нито в години,
а в мигове на устрем и тъга.

Ту палава и нежна като пролет,
с усмивката на цъфнало дръвче,
със слънчевите зайчета в очите,
с бълбукащ смях на буйно ручейче.

През лятото е знойна хубавица,
с развети от бриза коси,
с ухание на хлебната пшеница,
и  нощи, пълни със мечти.

После есен - златна и дъждовна,
палитра от емоции и страхове,
уверена, но малко уморена,
събира в шепи зрели плодове.

А зимата, ех зимата защо е?
- красива, зъзнеща от студ,
с осанката на Ледена кралица,
в сърцето скрила пролетния дух.

И пак редува, пролет, лято, есен...
- мигове на устрем и на спад.
Така животът не е нежна песен.
Но иска го такъв! По-истински,
                           по-млад!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...