18 мар. 2007 г., 12:29

Душа в сезони 

  Поэзия
1145 1 8

  ЗА ВСИЧКИ ИСТИНСКИ ЖЕНИ
                        
Пролет, лято, есен, зима,

редуват  се в женската съдба,
но не в сезони, нито в години,
а в мигове на устрем и тъга.

Ту палава и нежна като пролет,
с усмивката на цъфнало дръвче,
със слънчевите зайчета в очите,
с бълбукащ смях на буйно ручейче.

През лятото е знойна хубавица,
с развети от бриза коси,
с ухание на хлебната пшеница,
и  нощи, пълни със мечти.

После есен - златна и дъждовна,
палитра от емоции и страхове,
уверена, но малко уморена,
събира в шепи зрели плодове.

А зимата, ех зимата защо е?
- красива, зъзнеща от студ,
с осанката на Ледена кралица,
в сърцето скрила пролетния дух.

И пак редува, пролет, лято, есен...
- мигове на устрем и на спад.
Така животът не е нежна песен.
Но иска го такъв! По-истински,
                           по-млад!

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??