5 mar 2014, 17:28  

Душа за продан

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

Душа за продан

 

Продавам моята душа

срещу цигара, две или чаша вода.

Кога тя тъй поевтиня?

Ще ви разкажа

срещу целувка, две, прегръдка утешителна

или просто две уши

любопитни.

 

Тя не веднъж била е в чужди ръце!

Тя не веднъж отдавала се е до край!

Тя не веднъж е скачала във огъня!

Тя не веднъж изскачала е от жарта!

 

Тя, лесната, мръсницата, предава ме редовно!

Тя курвата, лисицата, нож в гърба забива ми самодоволно!

А аз, глупачката, да продължавам да и вярвам!

А аз тъпачката, да търся да я зарадвам!

 

Но, не! Не и сега! Сега за продан аз я обявавам,

и се надявам да намеря купувач подобаващ -

да си я взима, грижи се за нея, ако ще колекционира.

Може би да я научи как да не бъде тъй глупава, добра, Проклетницата зла!

 

А някой ден, без значение кога,

ако ми я предложи купувачът, таз‘ моята душа,

да си я взема обратно (просто ей така),

пари ще дам, сърце и разум може би дори,

но ще я приема, пак, такава

разпердушинена, наивна, разплакана, добра.

Защото тя е част от мене, била тя евтина, продажна.


И в мене нека тлеят останките от нейния последен зов!

И в мене нека изгаря болката от последната и любов!

 

Душата ми, душа на заем давам!

Но не защото не ща я или не я обичам.

Каквато и да е тя - долна, зла, наивна, мръсна -

от нея аз за дълго не се отричам!


Н.Д.

Кьолн

05.03.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...