5.03.2014 г., 17:28  

Душа за продан

1.2K 0 3

Душа за продан

 

Продавам моята душа

срещу цигара, две или чаша вода.

Кога тя тъй поевтиня?

Ще ви разкажа

срещу целувка, две, прегръдка утешителна

или просто две уши

любопитни.

 

Тя не веднъж била е в чужди ръце!

Тя не веднъж отдавала се е до край!

Тя не веднъж е скачала във огъня!

Тя не веднъж изскачала е от жарта!

 

Тя, лесната, мръсницата, предава ме редовно!

Тя курвата, лисицата, нож в гърба забива ми самодоволно!

А аз, глупачката, да продължавам да и вярвам!

А аз тъпачката, да търся да я зарадвам!

 

Но, не! Не и сега! Сега за продан аз я обявавам,

и се надявам да намеря купувач подобаващ -

да си я взима, грижи се за нея, ако ще колекционира.

Може би да я научи как да не бъде тъй глупава, добра, Проклетницата зла!

 

А някой ден, без значение кога,

ако ми я предложи купувачът, таз‘ моята душа,

да си я взема обратно (просто ей така),

пари ще дам, сърце и разум може би дори,

но ще я приема, пак, такава

разпердушинена, наивна, разплакана, добра.

Защото тя е част от мене, била тя евтина, продажна.


И в мене нека тлеят останките от нейния последен зов!

И в мене нека изгаря болката от последната и любов!

 

Душата ми, душа на заем давам!

Но не защото не ща я или не я обичам.

Каквато и да е тя - долна, зла, наивна, мръсна -

от нея аз за дълго не се отричам!


Н.Д.

Кьолн

05.03.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...