Душа за продан

Продавам моята душа

срещу цигара, две или чаша вода.

Кога тя тъй поевтиня?

Ще ви разкажа

срещу целувка, две, прегръдка утешителна

или просто две уши

любопитни.

Тя не веднъж била е в чужди ръце!

Тя не веднъж отдавала се е до край!

Тя не веднъж е скачала във огъня!

Тя не веднъж изскачала е от жарта!

Тя, лесната, мръсницата, предава ме редовно!

Тя курвата, лисицата, нож в гърба забива ми самодоволно!

А аз, глупачката, да продължавам да и вярвам!

А аз тъпачката, да търся да я зарадвам!

Но, не! Не и сега! Сега за продан аз я обявавам,

и се надявам да намеря купувач подобаващ -

да си я взима, грижи се за нея, ако ще колекционира.

Може би да я научи как да не бъде тъй глупава, добра, Проклетницата зла!

А някой ден, без значение кога,

ако ми я предложи купувачът, таз‘ моята душа,

да си я взема обратно (просто ей така),

пари ще дам, сърце и разум може би дори,

но ще я приема, пак, такава

разпердушинена, наивна, разплакана, добра.

Защото тя е част от мене, била тя евтина, продажна.

И в мене нека тлеят останките от нейния последен зов!

И в мене нека изгаря болката от последната и любов!

Душата ми, душа на заем давам!

Но не защото не ща я или не я обичам.

Каквато и да е тя - долна, зла, наивна, мръсна -

от нея аз за дълго не се отричам!

Н.Д.

Кьолн

05.03.2014