11 nov 2007, 14:31

Душата 

  Poesía » Otra
1462 0 30
Душата моя, птица бяла,
с ефирни ангелски крила.
Към висини далечни полетяла,
но не небесни, а към хорските сърца.
Често неразбирана, ранявана,
от тъмните блюстители в нощта.
В нечестност и във гордост обвинявана...
Но пътя тя избира си сама.
Даряваща усмивка всеотдайна,
не чакаща отплата за това.
Единствена радост за награда,
са сгрените с любов сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??