Душата
Душата моя, птица бяла,
с ефирни ангелски крила.
Към висини далечни полетяла,
но не небесни, а към хорските сърца.
Често неразбирана, ранявана,
от тъмните блюстители в нощта.
В нечестност и във гордост обвинявана...
Но пътя тя избира си сама.
Даряваща усмивка всеотдайна,
не чакаща отплата за това.
Единствена радост за награда,
са сгрените с любов сърца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
Поздрави от мен!
