Душата моя, птица бяла,
с ефирни ангелски крила.
Към висини далечни полетяла,
но не небесни, а към хорските сърца.
Често неразбирана, ранявана,
от тъмните блюстители в нощта.
В нечестност и във гордост обвинявана...
Но пътя тя избира си сама.
Даряваща усмивка всеотдайна,
не чакаща отплата за това.
Единствена радост за награда,
са сгрените с любов сърца.
© Таня Мезева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави от мен!