Nov 11, 2007, 2:31 PM

Душата 

  Poetry » Other
1452 0 30
Душата моя, птица бяла,
с ефирни ангелски крила.
Към висини далечни полетяла,
но не небесни, а към хорските сърца.
Често неразбирана, ранявана,
от тъмните блюстители в нощта.
В нечестност и във гордост обвинявана...
Но пътя тя избира си сама.
Даряваща усмивка всеотдайна,
не чакаща отплата за това.
Единствена радост за награда,
са сгрените с любов сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Random works
: ??:??