sepultura (Стефка)
18

26 ago 2012, 17:38

Душата

Poesía

905 0 3

Душата нежна

разпръсква обич, топлина.

Душата светла

се гърчи в самота.

Душата нежна

болката познава.

Душата светла

накрая се предава.

Душата нежна

черни мисли я обземат.

Душата светла

иска да избяга.

Душата нежна,

зов за помощ тя надава...

Душата светла, нежна

в бездната пропада...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sepultura (Стефка)

За съжаление, не винаги има кой да я спаси.....

2012-09-09T11:28:18+03:00
mariqslavova1947 (Мария)

Е,душата винаги трябва да остане светла,да раздава обич и светлина.

2012-08-27T15:35:09+03:00
daninad (Дани)

...идва Някой
и я спасява...

2012-08-27T15:06:19+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0