26 ago 2012, 17:38

Душата

  Poesía
907 0 3

Душата нежна

разпръсква обич, топлина.

Душата светла

се гърчи в самота.

 

Душата нежна

болката познава.

Душата светла

накрая се предава.

 

Душата нежна

черни мисли я обземат.

Душата светла

иска да избяга.

 

Душата нежна,

зов за помощ тя надава...

Душата светла, нежна

в бездната пропада...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За съжаление, не винаги има кой да я спаси.....
  • Е,душата винаги трябва да остане светла,да раздава обич и светлина.
  • ...идва Някой
    и я спасява...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...