Душата

13 nov 2022, 12:56

Poesía » De amor

295 0 0

Изчезнаха твоите думи,

изчезнаха всички мечти.

В морето от мисли се губи

любов и надежда дори.

Душата потъна самотна,

на остров незнаен е тя.

Там трайно е хвърлила котва…

Далече от всичко в света.

Покой не намира и страда.

Къде е желаният бряг?

Но времето само открива

и чака спасителен знак.

Отново тя образа търси

и влюбена в него мълчи.

Къде сте красиви, измамни,

далечни любими очи?

Мария Мустакерска

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.