Душата
Душата
Изчезнаха твоите думи,
изчезнаха всички мечти.
В морето от мисли се губи
любов и надежда дори.
Душата потъна самотна,
на остров незнаен е тя.
Там трайно е хвърлила котва…
Далече от всичко в света.
Покой не намира и страда.
Къде е желаният бряг?
Но времето само открива
и чака спасителен знак.
Отново тя образа търси
и влюбена в него мълчи.
Къде сте красиви, измамни,
далечни любими очи?
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
