Душата да отлети

Колко трудно 

аз заспивам 

през последните ми дни. 

Нищо чудно, 

май умирам, 

не оставайки следи. 

В голяма къща 

сам съвсем, 

насред гробна тишина. 

Мрак прегръща 

силно мен 

и разделя ме от света. 

Светло е днес, 

но утре мрака 

ще си каже своята дума. 

На мой адрес 

стои и чака 

светът със мен да се сбогува. 

Чувам стъпки 

до вратата 

и познатия ти глас. 

Гадни тръпки 

по душата, 

като изпаднала във бяс. 

Да бяга иска, 

но не може, 

за леглото прикована. 

Спомен стиска. 

Леле, Боже. 

Пази още всяка рана. 

К'во да върне 

вече двойно 

тя на теб се изплати. 

Нека тръгне 

и достойно 

надалече да отлети.