3 нояб. 2024 г., 13:32

Душата да отлети

553 1 0

Колко трудно 

аз заспивам 

през последните ми дни. 

Нищо чудно, 

май умирам, 

не оставайки следи. 

 

В голяма къща 

сам съвсем, 

насред гробна тишина. 

Мрак прегръща 

силно мен 

и разделя ме от света. 

 

Светло е днес, 

но утре мрака 

ще си каже своята дума. 

На мой адрес 

стои и чака 

светът със мен да се сбогува. 

 

Чувам стъпки 

до вратата 

и познатия ти глас. 

Гадни тръпки 

по душата, 

като изпаднала във бяс. 

 

Да бяга иска, 

но не може, 

за леглото прикована. 

Спомен стиска. 

Леле, Боже. 

Пази още всяка рана. 

 

К'во да върне 

вече двойно 

тя на теб се изплати. 

Нека тръгне 

и достойно 

надалече да отлети.

  

       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...