Душата във храм превърнах отдавна,
макар че над нея никой не бди,
ни Бога, ни дявол, отвътре е празно,
до олтара отвеждат все мойте следи.
Камбана не бие, покоят е вечен,
свещите само в очите ми парят,
кандило брой по веднъж и до седем,
а после е същото... пак отначало.
Прошката стискам между двете си длани,
коленете са сини от всички недели,
устните сухи са - целите в рани,
икони целуват от грях пребледнели. ...