Nando (Георги Зафиров)
93 317
19 ago 2009, 13:26

Душата е храм 

  Poesía
968 0 5

Душата във храм превърнах отдавна,

макар че над нея никой не бди,

ни Бога, ни дявол, отвътре е празно,

до олтара отвеждат все мойте следи.

 

Камбана не бие, покоят е вечен,

свещите само в очите ми парят,

кандило брой по веднъж и до седем,

а после е същото... пак отначало.

 

Прошката стискам между двете си длани,

коленете са сини от всички недели,

устните сухи са - целите в рани,

икони целуват от грях пребледнели.

 

Годините често спохождат ме тъжни,

предлагат ми пак във живота да вляза,

сълзите изсъхват под вежди намръщени,

по-тежки от восък попиват в земята.

 

Не!... Аз съм самотен, а храмът е мой!

Покоят е дар от Великден до Коледа.

Богът е Бог, ако е вътре в душата...

Забравил съм как да се моля...!

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Великолепно!
  • Моли се за Нея , човече! Затвориш ли я в храм - няма да лети и няма да е твоя!!! Питай патило...
  • "Прошката стискам между двете си длани,
    коленете са сини от всички недели,
    устните сухи са - целите в рани,
    икони целуват от грях пребледнели."

  • Прекрасно!
    Вслушай се в душата си, тя знае как да се моли...Тя знае всичко, което ни е нужно да знаем...А в молитвата се крие такава сила1
  • Браво за стиха и за душата!
Propuestas
: ??:??