Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
30 abr 2022, 10:12

Душата – голищарче, нощно птиче 

  Poesía » Filosófica
533 2 6

От всичките: Не може! и Не трябва!
дели ме само любовта ми скрита,
Луна, която думите ми грабва
и шепне ги безспир, и до насита,

 

пои конете шеметни и врани,
в очите им звездите отразява.
Когато лудост някаква ме хване,
препускам с тях... Каквато съм – такава.

 

Сред мрачните усои криволичи,
една, едничка вярната пътека,
душата – голищарче, нощно птиче,
презира и: Внимавай! и Полека!

 

Невзрачните ви делнични стремежи,
сърцето със светулките споделя,
едно щурченце май ще забележи,
ако умра и знам – ще е неделя...

 

А после си празнувайте – на воля,
ще кажете: — "Е, скучно е без нея"!
Щом стигна в Рая – по душа и гола,
повярвайте – и Бога ще разсмея

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??