Душата – голищарче, нощно птиче
От всичките: Не може! и Не трябва!
дели ме само любовта ми скрита,
Луна, която думите ми грабва
и шепне ги безспир, и до насита,
пои конете шеметни и врани,
в очите им звездите отразява.
Когато лудост някаква ме хване,
препускам с тях... Каквато съм – такава.
Сред мрачните усои криволичи,
една, едничка вярната пътека,
душата – голищарче, нощно птиче,
презира и: Внимавай! и Полека!
Невзрачните ви делнични стремежи,
сърцето със светулките споделя,
едно щурченце май ще забележи,
ако умра и знам – ще е неделя...
А после си празнувайте – на воля,
ще кажете: — "Е, скучно е без нея"!
Щом стигна в Рая – по душа и гола,
повярвайте – и Бога ще разсмея
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
