Душата – голищарче, нощно птиче
От всичките: Не може! и Не трябва!
дели ме само любовта ми скрита,
Луна, която думите ми грабва
и шепне ги безспир, и до насита,
пои конете шеметни и врани,
в очите им звездите отразява.
Когато лудост някаква ме хване,
препускам с тях... Каквато съм – такава.
Сред мрачните усои криволичи,
една, едничка вярната пътека,
душата – голищарче, нощно птиче,
презира и: Внимавай! и Полека!
Невзрачните ви делнични стремежи,
сърцето със светулките споделя,
едно щурченце май ще забележи,
ако умра и знам – ще е неделя...
А после си празнувайте – на воля,
ще кажете: — "Е, скучно е без нея"!
Щом стигна в Рая – по душа и гола,
повярвайте – и Бога ще разсмея
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
