Докосвам те със устни и с очи,
погалвам те с усмивка и със глас.
Сърцето ми неистово тупти,
душата потопена е във страст.
Със мисъл те рисувам, не греша –
космическото даже ми помага.
Аз зная, че всевластната съдба
усеща, на кому – какво приляга.
И чувствам, тази вечер е разкош,
звездите подредени са кармично.
Емоцията е с върховна мощ,
родена от магия – в безграничност!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados