28 sept 2011, 23:05

Душата ми 

  Poesía
578 0 6

Душата ми е с нова рана,

пореден път окървавена!

И тялото, и себе си тормози,

в среднощни пристъпи сразена!

 

А как жадувам като другите

да пея, да летя, да се усмихна!

Не искам с хапчета за лудите

спокойствието свое да постигна...

 

А времето лети и трябва

в плана Божествен да повярвам.

Да се доверя, да се отпусна,

за да продължа нататък!

 

Боли ме много! Дай ми сили,

пореден път да се надигна!

Побързай, Господи! Кажи ми,

кога, къде и как да стигна!

© Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да,Нели.Днес написах нещо по въпроса и скоро ще го прочетеш...
  • Болезнена молитва! Но се боя, че отговорът е нещо от рода на: Където, когато и както ти пожелаеш, чадо мое
    Харесва ми силата на вярата ти! Вече получаваш отговори, нали?
  • Дори не предполагате колко ми помагате с това,че ме подкрепяте!Благодаря ви Стеле,татко,Веси,и Чоно!
  • Да,пътят не на всеки е обсипан с рози,но и розите имат бодли така,че и те могат да те убодат.Опитай се да хванеш розата там,където няма бодли,остави песимизма нарисувай житейската си картина в светли тонове и нещата ще започнат да идват на местата си!Желая ти успех при рисуването!
  • Харесва ми като цяло, но третият куплет нещо не си го дооформила? И защо слезе пак на песимистично ниво?
  • Казват, че времето лекува, но за мен истинския лек е любовта.Желая ти от сърце! Поздрави, Сиси!
Propuestas
: ??:??