Душата ми е с нова рана,
пореден път окървавена!
И тялото, и себе си тормози,
в среднощни пристъпи сразена!
А как жадувам като другите
да пея, да летя, да се усмихна!
Не искам с хапчета за лудите
спокойствието свое да постигна...
А времето лети и трябва
в плана Божествен да повярвам.
Да се доверя, да се отпусна,
за да продължа нататък! ...