Душата ми

30 nov 2007, 6:46

Poesía » De amor

1281 1 6

Душата ми объркана е пак от своята наивност!

Душата ми се лута в лабиринти от въпроси!

Душата ми е пълна със мечти попарени!

Душата ми е цялата във рани!

Душата ми е коленичила!

Душата ми се моли!

Душата плаче!

Душата стене!

Душата ми се дави във сълзи!

Душата ми не диша вече!

Спаси душата ми...

С прегръдка...

С нежност...

С твоята Любов...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-12-20T06:55:15+02:00

тъжен, но много хубав стих.
ти само повярвай...и ще се случи.
с много обич за теб.
annci77 (Анна Петрова)

2007-11-30T14:55:22+02:00

Страхотно!
Поздравления!
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

2007-11-30T09:19:03+02:00

Тия души са много издържливи,дори повече от нас!Поздравления!Дано,когато изплачеш болката,тя да отмине по-бързо
Anita765 (Ани Монева)

2007-11-30T08:03:45+02:00

Душата се лекува с любов!
Браво!
3y3ka (Зузка)

2007-11-30T07:55:35+02:00

Много истински стих, тъжен...
Поздрав!
тюркоаз (Мариола Томова)

2007-11-30T07:50:16+02:00

Вярвай, че ще е така!Дори формата крилата на стиха
ще ти помогне, мила!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!