Nov 30, 2007, 6:46 AM

Душата ми

Poetry » Love

1.6K 1 6

Душата ми объркана е пак от своята наивност!

Душата ми се лута в лабиринти от въпроси!

Душата ми е пълна със мечти попарени!

Душата ми е цялата във рани!

Душата ми е коленичила!

Душата ми се моли!

Душата плаче!

Душата стене!

Душата ми се дави във сълзи!

Душата ми не диша вече!

Спаси душата ми...

С прегръдка...

С нежност...

С твоята Любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжен, но много хубав стих.
ти само повярвай...и ще се случи.
с много обич за теб.

2007-12-20T06:55:15+02:00
annci77 (Анна Петрова)

Страхотно!
Поздравления!

2007-11-30T14:55:22+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Тия души са много издържливи,дори повече от нас!Поздравления!Дано,когато изплачеш болката,тя да отмине по-бързо

2007-11-30T09:19:03+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Душата се лекува с любов!
Браво!

2007-11-30T08:03:45+02:00
3y3ka (Зузка)

Много истински стих, тъжен...
Поздрав!

2007-11-30T07:55:35+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0