11 mar 2008, 14:45

Душата ми

  Poesía » Otra
1.1K 0 4
Душата ми

Душата ми е изворна вода -
не знаеш откъде дошла е и къде отива.
Следва пътя си сама -
така се чувства най-щастлива.

Душата ми при никого не спира,
не се задържа никъде за дълго тя.
Нейното корито се простира
дори и отвъд границите на плътта.

Душата ми все броди и се скита,
какво търси - и тя не знае!
Душата - тя не знай насита
и окови тежки тя не трае.

Трудно можеш да я опознаеш,
тя самата трудно би си се разбрала.
А опиташ ли тайните й да узнаеш,
вече никога не ще я видиш цяла!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечно твоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...