Mar 11, 2008, 2:45 PM

Душата ми

  Poetry » Other
1.1K 0 4
Душата ми

Душата ми е изворна вода -
не знаеш откъде дошла е и къде отива.
Следва пътя си сама -
така се чувства най-щастлива.

Душата ми при никого не спира,
не се задържа никъде за дълго тя.
Нейното корито се простира
дори и отвъд границите на плътта.

Душата ми все броди и се скита,
какво търси - и тя не знае!
Душата - тя не знай насита
и окови тежки тя не трае.

Трудно можеш да я опознаеш,
тя самата трудно би си се разбрала.
А опиташ ли тайните й да узнаеш,
вече никога не ще я видиш цяла!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечно твоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...