Душата ми

17 nov 2007, 22:24

Poesía » De amor

1300 0 5

Душата ми е като стара къща,

разрушена е от твоите лъжи.

Накара ме да ти повярвам, че

искрен си и те боли.

Накара ме да те обичам, повече

от себе си дори!

Искаше с добро да те запомня.

Как? Ти всичко хубаво във мен уби!

Бях до теб, а те чувствах тъй далечен.

С всеки ден все по-студен от лед.

Щастието беше моят смъртен враг.

А тъгата моя най-добра приятелка

Сега ме срещаш и ме питаш - "Как си?"

Искаш да се върна пак при теб.

И защо? За да ме изоставиш пак.....отново!

НИКОГА! Не искам да те виждат вече

моите очи. Писна ми да плача!

Да ме съжаляват! Имаш ли още въпроси

по темата?

Не разбираш ли....за втори шанс е вече късно!!!!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.