Душата ми
Душата ми е като стара къща,
разрушена е от твоите лъжи.
Накара ме да ти повярвам, че
искрен си и те боли.
Накара ме да те обичам, повече
от себе си дори!
Искаше с добро да те запомня.
Как? Ти всичко хубаво във мен уби!
Бях до теб, а те чувствах тъй далечен.
С всеки ден все по-студен от лед.
Щастието беше моят смъртен враг.
А тъгата моя най-добра приятелка
Сега ме срещаш и ме питаш - "Как си?"
Искаш да се върна пак при теб.
И защо? За да ме изоставиш пак.....отново!
НИКОГА! Не искам да те виждат вече
моите очи. Писна ми да плача!
Да ме съжаляват! Имаш ли още въпроси
по темата?
Не разбираш ли....за втори шанс е вече късно!!!!!!
© Александра Николова All rights reserved.
.
