Душата ми е като стара къща,
разрушена е от твоите лъжи.
Накара ме да ти повярвам, че
искрен си и те боли.
Накара ме да те обичам, повече
от себе си дори!
Искаше с добро да те запомня.
Как? Ти всичко хубаво във мен уби!
Бях до теб, а те чувствах тъй далечен.
С всеки ден все по-студен от лед.
Щастието беше моят смъртен враг.
А тъгата моя най-добра приятелка ...