Вълните бавно се спускаха към скалите
и сякаш незнаещи се разбиваха в тях.
Ако можех душата си да опиша,
вълна щях да я нарека.
Тя все с устрeм се спуска,
към твърди и силни скали,
и сякаш съм вече бездушна,
щом от разбиването в тях не боли.
По навик си лягам и ставам с мисъл
за поредната студена скала,
в която ще трябва пак с вик да разбивам,
кървавата си душа. ...