14 sept 2006, 13:46

Душата ми... 

  Poesía
777 0 2

Душата ми – птица безпътна

рее се нощем над мрачни води,

вплели в косите си обич

и мъка потопили в свойте гърди.

 

Душата ми – скитница плаха

броди по пътища празни и зли,

несрещнала нийде усмивка

и празни и безлични очи.

 

Душата ми – частица в морето

бори се с могъщи вълни,

бурни и мрачни където

остави тя свойте мечти.                                                              

© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??