Душата ми – птица безпътна
рее се нощем над мрачни води,
вплели в косите си обич
и мъка потопили в свойте гърди.
Душата ми – скитница плаха
броди по пътища празни и зли,
несрещнала нийде усмивка
и празни и безлични очи.
Душата ми – частица в морето
бори се с могъщи вълни,
бурни и мрачни където
остави тя свойте мечти.© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados
Не трябва ли да е "А празни и безлични очи."?