Душата ми...
От себичните
мисли и страсти,
отболели са
днес
сетивата.
Но... защо
неспокойствие
властва
все така -
безразсъдно -
в Душата?
От предишните
луди години ли -
по хлапашки
и с хъс пропилени -
ми остана
звънтящото бдение -
намагнитен ход
в болните вени?
Премълчала съм
тежки обиди.
Но не страдам
и днес
от безцветие.
Тук,
на листа,
е топло
и видимо,
как Душата ми
пролетно свети.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Донка Василева Todos los derechos reservados
