10 jun 2009, 8:18

Душата ми... 

  Poesía
557 0 9

От себичните

мисли и страсти,

отболели са

днес

сетивата.

Но... защо

неспокойствие

властва

все така -

безразсъдно -

в Душата?

От предишните

луди години ли -

по хлапашки

и с хъс пропилени -

ми остана

звънтящото бдение -

намагнитен ход

в болните вени?

Премълчала съм

тежки обиди.

Но не страдам

и днес

от безцветие.

Тук,

на листа,

е топло

и видимо,

как Душата ми

пролетно свети.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??