Душата ми...
От себичните
мисли и страсти,
отболели са
днес
сетивата.
Но... защо
неспокойствие
властва
все така -
безразсъдно -
в Душата?
От предишните
луди години ли -
по хлапашки
и с хъс пропилени -
ми остана
звънтящото бдение -
намагнитен ход
в болните вени?
Премълчала съм
тежки обиди.
Но не страдам
и днес
от безцветие.
Тук,
на листа,
е топло
и видимо,
как Душата ми
пролетно свети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
