От себичните
мисли и страсти,
отболели са
днес
сетивата.
Но... защо
неспокойствие
властва
все така -
безразсъдно -
в Душата?
От предишните
луди години ли -
по хлапашки
и с хъс пропилени -
ми остана
звънтящото бдение -
намагнитен ход
в болните вени?
Премълчала съм
тежки обиди.
Но не страдам
и днес
от безцветие.
Тук,
на листа,
е топло
и видимо,
как Душата ми
пролетно свети.
© Донка Василева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
