lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА) lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
2 571
7 jul 2007, 13:22

Душата ми

  Poesía
926 0 24

Недозавършена, окаляна, погрозняла,
дущата ми въргаля се в мръсотията!
Толкова безпомощтна, отритната,
няма смисъл от съжаление...


А искаше да бъде искрена,
да раздава нежност и любов.
Но не се справи със заветното:
"Обичай ближния си!"


Тя вече не може да обича,
да мрази също не умее...
Така безсмислена и жалка,
през сълзи раните си ближе тя, горката.


Получи нож в гърба си.
И нечовешки заболя!
Сега, привита в ъгъла, на тъмно,
отрича всички бъдещи дни и бъднини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0