Jul 7, 2007, 1:22 PM

Душата ми 

  Poetry
787 0 24

Недозавършена, окаляна, погрозняла,
дущата ми въргаля се в мръсотията!
Толкова безпомощтна, отритната,
няма смисъл от съжаление...


А искаше да бъде искрена,
да раздава нежност и любов.
Но не се справи със заветното:
"Обичай ближния си!"


Тя вече не може да обича,
да мрази също не умее...
Така безсмислена и жалка,
през сълзи раните си ближе тя, горката.


Получи нож в гърба си.
И нечовешки заболя!
Сега, привита в ъгъла, на тъмно,
отрича всички бъдещи дни и бъднини.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??