Душата ми
Недозавършена, окаляна, погрозняла,
дущата ми въргаля се в мръсотията!
Толкова безпомощтна, отритната,
няма смисъл от съжаление...
А искаше да бъде искрена,
да раздава нежност и любов.
Но не се справи със заветното:
"Обичай ближния си!"
Тя вече не може да обича,
да мрази също не умее...
Така безсмислена и жалка,
през сълзи раните си ближе тя, горката.
Получи нож в гърба си.
И нечовешки заболя!
Сега, привита в ъгъла, на тъмно,
отрича всички бъдещи дни и бъднини.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
