16 feb 2017, 21:26

Душата ми

  Poesía » Otra
498 1 0

Душата ми, оглозгана до кости,
или поне това, което е останало от нея,
отдавна е затворена за гости.
И в нея обич вече не вирее.

 

Безпочвени са всякакви старания,
едва ли скоро нещо в нея може да поникне.
Не ме вълнува нищо и без колебания
си тръгвам даже там, където най ме викат.

 

Тя, болката, минавала със времето
и казват хората, че слънце пак изгрява.
Но само аз си знам как мъкна бремето,
и моля да забравя, да забравя, да забравя.

 

В душата ми затворена с вериги вплетени
под наем стаи вече аз не давам,
едва когато някой ме превърне във прочетена,
ще му оставя ключ и нека да остава.
Р.Братанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...