Душата ми...
Душата ми е оня тих потаен залив,
където хвърлям котва във дни на изпитание,
там нежен бриз след бури бушуващи ме гали,
а лъх от Свободата е с девствено очарование!...
Понякога Луната, и звездите са огромни,
(а случват се в живота такива чудни но́щи,
тогава и вълните си търсят вълноломи) –
душата ми крещи́ в страстта си: о́ще... О́ще!...
Но случват се и дни забулени в омраза,
когато светлината оскъдно се процежда
за тези мрачни дни в Душата си аз пазя:
пак огън за да има – в мен въгленче надежда...
А изумрудени и леко залюшвани вълните
там тайни от Безкрая донасят до прибоя –
и слизат да се къпят през нощта звездите,
и Цялата вселена достъпна е – и Моя!...
... Във този таен залез звезда ли заблещука,
в играта на вълните с лъчи невероятни
в една незнайна вечер ще хвърля котва тука –
във залива – забравил за пътища обратни!...
29.11.2020. / Едно време в океаните
© Коста Качев Todos los derechos reservados