29 нояб. 2020 г., 19:35

Душата ми...

379 0 0

 

Душата ми...

 

Душата ми е оня тих потаен залив,

където хвърлям котва във дни на изпитание,

там нежен бриз след бури бушуващи ме гали,

а лъх от Свободата е с девствено очарование!...

 

Понякога Луната, и звездите са  огромни,

(а случват се в живота такива чудни но́щи,

тогава и вълните си търсят вълноломи) –

душата ми крещи́ в страстта си: о́ще... О́ще!...

 

Но случват се и дни забулени  в омраза,

когато светлината оскъдно се процежда

за тези мрачни дни в Душата си аз пазя:

пак огън за да има – в мен въгленче надежда...

 

А изумрудени и леко залюшвани вълните

там тайни от Безкрая донасят до прибоя –

и слизат да се къпят през нощта звездите,

и Цялата вселена достъпна е – и Моя!...

 

... Във този таен залез звезда ли заблещука,

в играта на вълните с лъчи невероятни

в една незнайна вечер ще хвърля котва тука –

във залива – забравил за пътища обратни!...

 

29.11.2020. / Едно време в океаните

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...