Душата ми...

Душата ми...

Душата ми е оня тих потаен залив,

където хвърлям котва във дни на изпитание,

там нежен бриз след бури бушуващи ме гали,

а лъх от Свободата е с девствено очарование!...

Понякога Луната, и звездите са  огромни,

(а случват се в живота такива чудни но́щи,

тогава и вълните си търсят вълноломи) –

душата ми крещи́ в страстта си: о́ще... О́ще!...

Но случват се и дни забулени  в омраза,

когато светлината оскъдно се процежда

за тези мрачни дни в Душата си аз пазя:

пак огън за да има – в мен въгленче надежда...

А изумрудени и леко залюшвани вълните

там тайни от Безкрая донасят до прибоя –

и слизат да се къпят през нощта звездите,

и Цялата вселена достъпна е – и Моя!...

... Във този таен залез звезда ли заблещука,

в играта на вълните с лъчи невероятни

в една незнайна вечер ще хвърля котва тука –

във залива – забравил за пътища обратни!...

29.11.2020. / Едно време в океаните