Душата ми е черна,

незнаен стон на птица я връхлита.

Пищи, крещи от болка,

но няма кой да я чуе.

Душата ми е черна,

небе, земя - всичко е в мъгла,

а птицата се дави.

Няма да разпери повече крила,

камо ли да види любовта.

Душата ми е черна,

а сърцето занемя,

провикна се и занемя,

няма повече кой да го чуе.

Душата ми е черна

и няма вече да е игра,

мъгла я покрива отвред,

остава тя без завет.

Душата ми е черна,

а с нея и света,

изпари се радостта,

ненавист замени наивността.

Душата ми е черна

и само сенки вижда тя,

сенки на отминали безгрижни дни,

спомени за безброи разпиляни мечти...