Душата ми е черна
Душата ми е черна,
незнаен стон на птица я връхлита.
Пищи, крещи от болка,
но няма кой да я чуе.
Душата ми е черна,
небе, земя - всичко е в мъгла,
а птицата се дави.
Няма да разпери повече крила,
камо ли да види любовта.
Душата ми е черна,
а сърцето занемя,
провикна се и занемя,
няма повече кой да го чуе.
Душата ми е черна
и няма вече да е игра,
мъгла я покрива отвред,
остава тя без завет.
Душата ми е черна,
а с нея и света,
изпари се радостта,
ненавист замени наивността.
Душата ми е черна
и само сенки вижда тя,
сенки на отминали безгрижни дни,
спомени за безброи разпиляни мечти...
© Теодора Петрова All rights reserved.
