Душата ми е черна
Душата ми е черна,
незнаен стон на птица я връхлита.
Пищи, крещи от болка,
но няма кой да я чуе.
Душата ми е черна,
небе, земя - всичко е в мъгла,
а птицата се дави.
Няма да разпери повече крила,
камо ли да види любовта.
Душата ми е черна,
а сърцето занемя,
провикна се и занемя,
няма повече кой да го чуе.
Душата ми е черна
и няма вече да е игра,
мъгла я покрива отвред,
остава тя без завет.
Душата ми е черна,
а с нея и света,
изпари се радостта,
ненавист замени наивността.
Душата ми е черна
и само сенки вижда тя,
сенки на отминали безгрижни дни,
спомени за безброи разпиляни мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Петрова Всички права запазени
