Душата ми е гола... като истина,
съблечена във пътища и висини,
и беззащитно скитаща в просторите,
крещи безгласно, търси се в следи.
Във дните бяга, в нощите се връща,
а тялото ми... като изоставен дом,
приема я, разкаяла се скитница,
молитвено завръща се... подслон.
И отмаляла, тихо стъпва... и вали,
прегръщам я, след дългото сбогуване,
разравя живи въглени... кърви,
приемам я... в безпътното пътуване. ...