Душата ми е храм

17 jun 2014, 21:57

Poesía

421 0 3

Душата ми е храм огромен

и в него аз се моля сам.

Сърцето ми - подарък скромен,

виси като камбана там.

И ударите на сърцето

звънят във цялата душа.

Това звънене под небето

ме пази сякаш да греша.

Когато стъпката ми крива

ме води някога към грях,

душевният ми храм ме скрива

и ставам пак какъвто бях.

Кога са лоши времената

и те създават в мен проблем,

аз сея бързо семената

на оздравителен мехлем.

Във своя храм отново влизам

и паля в него свята свещ.

От него винаги излизам

пречистен всякога и свеж.

Душата ми е храм огромен

с камбана звънка от сърце.

Затуй оставям аз за спомен

отрудените си ръце.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.