17 ago 2011, 10:16

Душата ми е многолунна

  Poesía
535 0 3

Душата ми е многолунна,

живеят в нея хиляди луни,

изгрях и пак съм пълнолунна,

за да виждам в нощните тъми.

 

Звездите аплодираха,

щастливи затанцуваха,

разпалено ме коментираха

и в многояркост заблещукаха.

 

Душата ми е многолунна,

в нея има хиляди луни,

нощта не е непрогледно тъмна,

а светла, изпълнена с мечти.

 

Душата ми е месец сребрист,

изпълнен с тайства непознати,

тайнства, превърнати в мит,

но неразгадани...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...