Душата ми е многолунна
Душата ми е многолунна,
живеят в нея хиляди луни,
изгрях и пак съм пълнолунна,
за да виждам в нощните тъми.
Звездите аплодираха,
щастливи затанцуваха,
разпалено ме коментираха
и в многояркост заблещукаха.
Душата ми е многолунна,
в нея има хиляди луни,
нощта не е непрогледно тъмна,
а светла, изпълнена с мечти.
Душата ми е месец сребрист,
изпълнен с тайства непознати,
тайнства, превърнати в мит,
но неразгадани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
