Душата ми е многолунна,
живеят в нея хиляди луни,
изгрях и пак съм пълнолунна,
за да виждам в нощните тъми.
Звездите аплодираха,
щастливи затанцуваха,
разпалено ме коментираха
и в многояркост заблещукаха.
Душата ми е многолунна,
в нея има хиляди луни,
нощта не е непрогледно тъмна,
а светла, изпълнена с мечти.
Душата ми е месец сребрист,
изпълнен с тайства непознати,
тайнства, превърнати в мит,
но неразгадани...
© Богдана Маринова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
