17 авг. 2011 г., 10:16

Душата ми е многолунна

532 0 3

Душата ми е многолунна,

живеят в нея хиляди луни,

изгрях и пак съм пълнолунна,

за да виждам в нощните тъми.

 

Звездите аплодираха,

щастливи затанцуваха,

разпалено ме коментираха

и в многояркост заблещукаха.

 

Душата ми е многолунна,

в нея има хиляди луни,

нощта не е непрогледно тъмна,

а светла, изпълнена с мечти.

 

Душата ми е месец сребрист,

изпълнен с тайства непознати,

тайнства, превърнати в мит,

но неразгадани...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...