7 feb 2008, 15:35

Душата ми е пуста 

  Poesía
1013 0 15

Пуста е душата ми от толкова години,

дори не знам мога ли все още да обичам,

сякаш в сърцето ми се редуват само зими

и другите сезони безапелационно аз отричам.

 

Копнея за милувка и прегръдка, за дума мила,

за нечия изгаряща целувка и устни топли,

шептящи за любов и даряващи закрила,

а не изтръгващи от мен страдални вопли.

 

Пуста е душата ми от толкова години,

но не се отказвам от приказните си мечти,

в сънищата виждам хората щастливи

а себе си – част от двойка безумно влюбени.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??