tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1141
7.02.2008 г., 15:35 ч.

Душата ми е пуста 

  Поезия
942 0 15

Пуста е душата ми от толкова години,

дори не знам мога ли все още да обичам,

сякаш в сърцето ми се редуват само зими

и другите сезони безапелационно аз отричам.

 

Копнея за милувка и прегръдка, за дума мила,

за нечия изгаряща целувка и устни топли,

шептящи за любов и даряващи закрила,

а не изтръгващи от мен страдални вопли.

 

Пуста е душата ми от толкова години,

но не се отказвам от приказните си мечти,

в сънищата виждам хората щастливи

а себе си – част от двойка безумно влюбени.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??