Душата ми е пуста
Пуста е душата ми от толкова години,
дори не знам мога ли все още да обичам,
сякаш в сърцето ми се редуват само зими
и другите сезони безапелационно аз отричам.
Копнея за милувка и прегръдка, за дума мила,
за нечия изгаряща целувка и устни топли,
шептящи за любов и даряващи закрила,
а не изтръгващи от мен страдални вопли.
Пуста е душата ми от толкова години,
но не се отказвам от приказните си мечти,
в сънищата виждам хората щастливи
а себе си – част от двойка безумно влюбени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стоянова Всички права запазени
