7 февр. 2008 г., 15:35

Душата ми е пуста 

  Поэзия
1036 0 15

Пуста е душата ми от толкова години,

дори не знам мога ли все още да обичам,

сякаш в сърцето ми се редуват само зими

и другите сезони безапелационно аз отричам.

 

Копнея за милувка и прегръдка, за дума мила,

за нечия изгаряща целувка и устни топли,

шептящи за любов и даряващи закрила,

а не изтръгващи от мен страдални вопли.

 

Пуста е душата ми от толкова години,

но не се отказвам от приказните си мечти,

в сънищата виждам хората щастливи

а себе си – част от двойка безумно влюбени.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??